сговорил е

Речник на българския език

1. сговорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сговорил е е производна форма на сговоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сговорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сговорил е е производна форма на сговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).