сговнявало

Речник на българския език

1. сговнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сговнявало е производна форма на сговнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сговнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сговнявало е производна форма на сговнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сговнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сговнявало е производна форма на сговнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сговнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сговнявало е производна форма на сговнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).