сговнил съм

Речник на българския език

1. сговнил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сговнил съм е производна форма на сговня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сговнил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сговнил съм е производна форма на сговня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).