сглобявало

Речник на българския език

1. сглобявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сглобявало е производна форма на сглобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сглобявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сглобявало е производна форма на сглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сглобявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сглобявало е производна форма на сглобявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сглобявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сглобявало е производна форма на сглобявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).