сглобявал

Речник на българския език

1. сглобявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сглобявал е производна форма на сглобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сглобявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сглобявал е производна форма на сглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сглобявал — мин. деят. св. прич. м. р.

сглобявал е производна форма на сглобявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сглобявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сглобявал е производна форма на сглобявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).