сгащел

Речник на българския език

1. сгащел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгащел е производна форма на сгащя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгащел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгащел е производна форма на сгащя (мин. деят. несв. прич. м. р.).