сгафил

Речник на българския език

1. сгафил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгафил е производна форма на сгафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгафил — мин. деят. св. прич. м. р.

сгафил е производна форма на сгафя (мин. деят. св. прич. м. р.).