сгафела

Речник на българския език

1. сгафела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сгафела е производна форма на сгафя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сгафела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сгафела е производна форма на сгафя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).