сгафел

Речник на българския език

1. сгафел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгафел е производна форма на сгафя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгафел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгафел е производна форма на сгафя (мин. деят. несв. прич. м. р.).