сгафвал

Речник на българския език

1. сгафвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгафвал е производна форма на сгафвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгафвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгафвал е производна форма на сгафвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сгафвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сгафвал е производна форма на сгафвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сгафвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгафвал е производна форма на сгафвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).