свъртаха

Речник на българския език

1. свъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свъртаха е производна форма на свъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

свъртаха е производна форма на свъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).