свъртало

Речник на българския език

1. свъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свъртало е производна форма на свъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свъртало е производна форма на свъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свъртало е производна форма на свъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свъртало е производна форма на свъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).