свъртали

Речник на българския език

1. свъртали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свъртали е производна форма на свъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свъртали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свъртали е производна форма на свъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. свъртали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свъртали е производна форма на свъртам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. свъртали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свъртали е производна форма на свъртам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).