свъртала

Речник на българския език

1. свъртала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свъртала е производна форма на свъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. свъртала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свъртала е производна форма на свъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. свъртала — мин. деят. св. прич. ж. р.

свъртала е производна форма на свъртам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. свъртала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

свъртала е производна форма на свъртам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).