свъртал

Речник на българския език

1. свъртал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свъртал е производна форма на свъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свъртал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свъртал е производна форма на свъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. свъртал — мин. деят. св. прич. м. р.

свъртал е производна форма на свъртам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. свъртал — мин. деят. несв. прич. м. р.

свъртал е производна форма на свъртам (мин. деят. несв. прич. м. р.).