свърнел

Речник на българския език

1. свърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свърнел е производна форма на свърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

свърнел е производна форма на свърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).