свърнало

Речник на българския език

1. свърнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свърнало е производна форма на свърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свърнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свърнало е производна форма на свърна (мин. деят. св. прич. ср. р.).