свържело

Речник на българския език

1. свържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свържело е производна форма на свържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свържело е производна форма на свържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).