свържели

Речник на българския език

1. свържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свържели е производна форма на свържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свържели е производна форма на свържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).