свържел

Речник на българския език

1. свържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свържел е производна форма на свържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

свържел е производна форма на свържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).