свряха

Речник на българския език

1. свряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свряха е производна форма на свра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

свряха е производна форма на свра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).