свряло

Речник на българския език

1. свряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свряло е производна форма на свра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свряло е производна форма на свра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

свряло е производна форма на свра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свряло е производна форма на свра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).