свръщало

Речник на българския език

1. свръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свръщало е производна форма на свръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свръщало е производна форма на свръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свръщало е производна форма на свръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свръщало е производна форма на свръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).