сврете

Речник на българския език

1. сврете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

сврете е производна форма на свра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сврете — повелително наклонение, мн. ч.

сврете е производна форма на свра (повелително наклонение, мн. ч.).