своенравничеше

Речник на българския език

1. своенравничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

своенравничеше е производна форма на своенравнича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. своенравничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

своенравничеше е производна форма на своенравнича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).