своеволничи

Речник на българския език

1. своеволничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

своеволничи е производна форма на своеволнича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. своеволничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

своеволничи е производна форма на своеволнича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. своеволничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

своеволничи е производна форма на своеволнича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. своеволничи — повелително наклонение, ед. ч.

своеволничи е производна форма на своеволнича (повелително наклонение, ед. ч.).