своеволничеше

Речник на българския език

1. своеволничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

своеволничеше е производна форма на своеволнича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. своеволничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

своеволничеше е производна форма на своеволнича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).