своеволничела е

Речник на българския език

1. своеволничела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

своеволничела е е производна форма на своеволнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).