своеволничела

Речник на българския език

1. своеволничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

своеволничела е производна форма на своеволнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. своеволничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

своеволничела е производна форма на своеволнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).