своеволничел

Речник на българския език

1. своеволничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

своеволничел е производна форма на своеволнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. своеволничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

своеволничел е производна форма на своеволнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).