сводничило

Речник на българския език

1. сводничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сводничило е производна форма на своднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сводничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сводничило е производна форма на своднича (мин. деят. св. прич. ср. р.).