свикнел

Речник на българския език

1. свикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свикнел е производна форма на свикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

свикнел е производна форма на свикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).