свикнал е

Речник на българския език

1. свикнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свикнал е е производна форма на свикна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свикнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свикнал е е производна форма на свикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).