свикнало

Речник на българския език

1. свикнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свикнало е производна форма на свикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свикнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свикнало е производна форма на свикна (мин. деят. св. прич. ср. р.).