свиквал съм

Речник на българския език

1. свиквал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

свиквал съм е производна форма на свиквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. свиквал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

свиквал съм е производна форма на свиквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. свиквал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

свиквал съм е производна форма на свиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).