свиквала

Речник на българския език

1. свиквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свиквала е производна форма на свиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. свиквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свиквала е производна форма на свиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. свиквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

свиквала е производна форма на свиквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. свиквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

свиквала е производна форма на свиквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).