свиквал

Речник на българския език

1. свиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свиквал е производна форма на свиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свиквал е производна форма на свиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. свиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

свиквал е производна форма на свиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. свиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

свиквал е производна форма на свиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).