свидетелствало

Речник на българския език

1. свидетелствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свидетелствало е производна форма на свидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свидетелствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свидетелствало е производна форма на свидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свидетелствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свидетелствало е производна форма на свидетелствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свидетелствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свидетелствало е производна форма на свидетелствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).