свидетелствал

Речник на българския език

1. свидетелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свидетелствал е производна форма на свидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свидетелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свидетелствал е производна форма на свидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. свидетелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

свидетелствал е производна форма на свидетелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. свидетелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

свидетелствал е производна форма на свидетелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).