свещенодействало

Речник на българския език

1. свещенодействало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свещенодействало е производна форма на свещенодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свещенодействало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свещенодействало е производна форма на свещенодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свещенодействало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свещенодействало е производна форма на свещенодействам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свещенодействало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свещенодействало е производна форма на свещенодействам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).