свечерил

Речник на българския език

1. свечерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свечерил е производна форма на свечеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свечерил — мин. деят. св. прич. м. р.

свечерил е производна форма на свечеря (мин. деят. св. прич. м. р.).