светотатствала

Речник на българския език

1. светотатствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светотатствала е производна форма на светотатствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. светотатствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светотатствала е производна форма на светотатствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. светотатствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

светотатствала е производна форма на светотатствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. светотатствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

светотатствала е производна форма на светотатствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).