светнело

Речник на българския език

1. светнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светнело е производна форма на светна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светнело е производна форма на светна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).