светнел

Речник на българския език

1. светнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светнел е производна форма на светна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

светнел е производна форма на светна (мин. деят. несв. прич. м. р.).