светих

Речник на българския език

1. светих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

светих е производна форма на светя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. светих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

светих е производна форма на светя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

3. светих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

светих е производна форма на светя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).