свестило

Речник на българския език

1. свестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свестило е производна форма на свестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

свестило е производна форма на свестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).