свенила

Речник на българския език

1. свенила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

свенила е производна форма на свеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. свенила — мин. деят. св. прич. ж. р.

свенила е производна форма на свеня (мин. деят. св. прич. ж. р.).