сватувал си

Речник на българския език

1. сватувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сватувал си е производна форма на сватувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сватувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сватувал си е производна форма на сватувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сватувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сватувал си е производна форма на сватувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).