сватувал

Речник на българския език

1. сватувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сватувал е производна форма на сватувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сватувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сватувал е производна форма на сватувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сватувал — мин. деят. св. прич. м. р.

сватувал е производна форма на сватувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сватувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сватувал е производна форма на сватувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).