сватува

Речник на българския език

1. сватува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сватува е производна форма на сватувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сватува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сватува е производна форма на сватувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сватува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сватува е производна форма на сватувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).